evgeniya (Евгения)
60 36
25.01.2015 г., 17:17 ч.  

М а л к о 

  Поезия
447 0 3

Малко ми липсваш.

Малко съм сам.
Малко аз искам
спомените ни там.

 

Малко простих ти.
Малко рани ме.
Малко кървя.
и все още боли ме.

Малко не съжалявам.
Малко го правя.
Малко името ти
не ще аз ще забравя.

Малко аз себе си лъжа
Малко обичах те до полуда
Малко си с друг сега
и дълго аз ще тъна в заблуда.

Малко те молех, 
Малко казвах: “Остани!”
Малко не ме послуша тогава,
забрави ли, че сърцето ми разби?

 

“Малкo" е моето "много",
”Малко" ще кажа си ми ти,
”Малко" обичам те, скъпа,
”Малко сега ме боли…

 

М а л к о.

© Евгения Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си знаеш, но ако държиш на мелодичността и римата, трябва повече да поработиш следващият път или да пооправиш нещата още тук. Има места, където мелодията "се спъва" и накъсва. Но като го побутнеш от тук-от там и ще стане още по-хубаво.
  • Благодаря ти много! Относно "никога", ако бъде променено, се губи цялата рима и мелодичност(поне аз така мисля).
  • Мисля че след "никога" винаги трябва да има отрицателна частица "не" или "няма". Т.е. "Никога аз не ще забравя" или "няма да забравя". Другото е ОК. Харесва ми и решението да поставиш заглавието под произведението. И дано поводът за следващото ти стихотворение да е по-приятен!
Предложения
: ??:??