М И Н А Л О
МИНАЛО
Аз израстнах.И съм силна.
Колко пъти оживявах - толкова умирах.
Раждах се, а бях убивана,
надежда губех, после я намирах.
И намразвах свободата,
щом на някой я отстъпех,
и захвърлях си крилата,
щом на земята стъпех.
Радости, усмивки, отчаяния.
Блянове, след тях сълзи,
носталгия и болки изтърпяни,
щастие и сринати мечти.
Зора, след нея залез,
честна дума, после пак лъжа.
Обичана обичах, после мразех,
първо бе небето, после бе калта.
Чувства и духовна смърт,
дупки, трапове, прегради.
Нови страници обръщах,
а се спирах от забрани.
И надживях дори страха,
сега не ме е страх от нищо,
сега е само празнота -
тъй безнадеждна, неумираща.
Любов? За нея няма място.
Крадец сърцето ми задигна.
С камък тежък го замести -
каква ли сила ще го вдигне?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Банска Все права защищены
