Ма, моля ви се начи...
Те Керо, ах те Керо мучо,
ми вика вчера някакъв испанец.
На маниер изобщо ненаучен -
ще ме нарича Кера… Марсианец!
Ке белла коза, о аморе мио,
един италианец ме заглежда.
Ще скоча значи и ще го пребия…
Коза ли ме наричаш, бе говедо?!
Их лийбе дих, един германец важен
ми шепне. Задръстеняк, егати…
Не съм ти либе, що не пробваш с гадже!
Дори не вдявам за какво ми грачиш.
Ма, хич не ги обичам чужденците.
От нашенките, хал хабер си нямат.
Пък и какво като не знам езици…
Да знаят български, ще ме прощават!
Ми, някак си по друго си е значи,
на български език да ме обичат -
„Obi4am te, lubimo moe zai4e” -
във бука, примерно да ми напишат.
Това е то човек със маниери!
"Lubimo moe zai4е" – чуй звучене…
Не някакъв да ме нарича селски, Керо.
С тез номера ви моля, не при мене!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
