Mademoiselle. C'est l'amour
На славея по трелите звънтящи
нощта притваря влюбено очи.
Ах, колко ли сърца притихват спящи?!
Дали започва леко да вали...
А олеандърът разтваря чашки,
орлови нокти, плачещи върби -
сетивност ароматна. С малки крачки,
ах, тя към него тихичко върви...
Чертаят път по мъжките му устни
очите ѝ по-чисти от сълзи.
Прибира кичурите непослушни
ръката му... ах, как кръвта кипи...
- О, моля ви, мон шер, не говорете! -
на устните му нежно слага пръст. -
Сега нощта е наша, замълчете...
Ах, тежък е любовният ни кръст!
- Топят се като ягодово сладко
словата Ви изречени за мен...
О, може пак, мадам, да е за кратко
но искам ви. И в утрешния ден!
Епилог:
А утрото, за влюбени бесило,
ах, идва с аромат на полски хвощ...
Въздишка, ласка, рокля и ветрило...
О, как ще чакат следващата нощ!
P. S.:
Недопита... мълчи бутилка с "Хенеси",
Боже, те сякаш тръгнаха... от себе си!
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
Имам много да наваксвам очевидно 
