24 окт. 2017 г., 01:44

Мадина

2.2K 0 1

                                 
Аз виждам, неспирно плачеш, скъпа Мадина
и с думи тежки проклинаш своята родина.
С омраза е изпълнено сърцето
устата клетви изрича,
душата в ада запраща
и в отчаяние мълвиш –
"Защо участта ми е така ужасна!

Нима като съм жена-човек не съм?!
Ах, мечтата ми е, това да е просто лош сън.
Уви! Татко ме продаде като стока
отърва се от ненужния си товар и
повеч никога не ме потърси.
Да бях кон или камила
сигур повече за мене би скърбил.

Даде ме на мъж жесток,
неспособен на любов,
третира ме като слугиня,
„жената е просто послушна робиня”.
Ах, проклинам този ред,
изграден върху лъжи безчет,
кат играчка си на другите в ръцете,
кат парцал те тъпчат с нозете,
като кукла на конци,
лишена от бъдеще, мечти."

Тогаз сияйната луна
с пълна сила заблестя
и с глас гальовен промълви –
Девойко, не си сама ти!
Изтръгнаха ти цветното в живота –
честта, морала, свободата,
причиниха ти злини безчет,
не можа да сториш нищо във ответ.
Отнеха ти много – да,
но не успяха да убият надеждата.
Един ден всичко ще се промени,
ще настъпят времена по-добри,
ти призвана си на заблудените да върнеш съвестта,
ти и всички страдалци, днеска тъпкани в праха,
утре с усилия задружни към върха!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

 В някои части на света жената все още не се зачита като човек...
 

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, Има опит да се даде надежда, но... За Малина и много други, в личен план, няма такава. Много ми е мъчно, но...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...