Аз виждам, неспирно плачеш, скъпа Мадина
и с думи тежки проклинаш своята родина.
С омраза е изпълнено сърцето
устата клетви изрича,
душата в ада запраща
и в отчаяние мълвиш –
"Защо участта ми е така ужасна!
Нима като съм жена-човек не съм?!
Ах, мечтата ми е, това да е просто лош сън.
Уви! Татко ме продаде като стока
отърва се от ненужния си товар и
повеч никога не ме потърси. ...