17 сент. 2009 г., 11:37

Мадонизирай

756 0 5
луната виси като лимонена резенка на парапета  на всеки четири минути  връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното  значение
на света преди нас
златни са само листата падащи на запад
и изгрева над белите планини
другото е цел
ще видиш живота си във влак за никъде
помахващ с дантелена ръкавица
или пейка за двама
счупена в единия си край
и шибан прозорец затворен с десет резета
никой не ме познава
когато ми пада мигла на устните
и дъвча мъгла за разсейване от скуката
с четири такта напред
вземи последния ден на сътворението
името ми се губи из непълните извори жива вода
преживей сутринта обеда залеза
намери  едно копче за сънища  заший го за облаци сняг или каквото там намериш
из девствените поля
и мълчи
тази вечер повече от всякога
мadonnaze me
в лимонена луна и четири минути
Diva

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това се чети до безкрайност без омръзване - все ще е ново, първо, непредсказуемо - във всяка следваща дума и мисъл...Свободно е! Без знаци - като широк път за мисълта и чувството, където няма ограничения на скоростта, нито опасност да се претрепе човек...Напротив - финишира помъдрял...Благодаря за тази красота!
  • пейка за двама
    счупена в единия си край
    и шибан прозорец затворен с десет резета

    аз казвам чаша с две сламки и половина

    хареса ми, страшно!
  • лимонена резенка луна
    и четири минути тишина

    много ми хареса!
  • тик-так...

    Чудо си!
  • иии... кеффф!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...