Sep 17, 2009, 11:37 AM

Мадонизирай

  Poetry » Other
753 0 5
луната виси като лимонена резенка на парапета  на всеки четири минути  връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното  значение
на света преди нас
златни са само листата падащи на запад
и изгрева над белите планини
другото е цел
ще видиш живота си във влак за никъде
помахващ с дантелена ръкавица
или пейка за двама
счупена в единия си край
и шибан прозорец затворен с десет резета
никой не ме познава
когато ми пада мигла на устните
и дъвча мъгла за разсейване от скуката
с четири такта напред
вземи последния ден на сътворението
името ми се губи из непълните извори жива вода
преживей сутринта обеда залеза
намери  едно копче за сънища  заший го за облаци сняг или каквото там намериш
из девствените поля
и мълчи
тази вечер повече от всякога
мadonnaze me
в лимонена луна и четири минути
Diva

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това се чети до безкрайност без омръзване - все ще е ново, първо, непредсказуемо - във всяка следваща дума и мисъл...Свободно е! Без знаци - като широк път за мисълта и чувството, където няма ограничения на скоростта, нито опасност да се претрепе човек...Напротив - финишира помъдрял...Благодаря за тази красота!
  • пейка за двама
    счупена в единия си край
    и шибан прозорец затворен с десет резета

    аз казвам чаша с две сламки и половина

    хареса ми, страшно!
  • лимонена резенка луна
    и четири минути тишина

    много ми хареса!
  • тик-так...

    Чудо си!
  • иии... кеффф!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...