Магали`

 ( една  моряшка  история )

                     ...Тя се казваше Магали` и продаваше любов  

                     в моряшка кръчма на един далечен порт...

                     ...А когато я видях да излиза гола от  залезния 

                        океан, повярвах в  красивия мит за Богинята  

                        родена от морска пяна...  

                 *    *    *

Със ритъма напевен на прибоя

вълните се разбиваха в скалите-

разнищваше ме тая ярост твоя

от любовта платена на жените...

А Вятърът разпръснал бе цветята

на залеза оранжеви, защото

застилаше със тях из необята

на нощ едва пристъпваща леглото...

Разкошен лъч от залеза припламна,

разпали Океана и угасна-

облечена във светлината само

ти бе като Желание прекрасна...

Пулсираше със теб и с Океана

една Стихия...Лудостта от нея

тогава теб заля със морска пяна,

а мен и днес- все още ме люлее...

Но в Любовта ти значи да изтръпна

е трябвало, преди да проумея

във нейната възторженост безпътна,

че тръгнеш ли си, аз ще полудея!..

...Вълните се разбиваха на пяна

изпратени от бездната с послание-

на залеза от облаците алени

ръмеше над света: очарование...

А на брега където се събират

стихиите и вятърът почива-

замеряше ни със звезди Всемира

и Вечността приседна закачливо...

...Но дрехите разхвърляни в миг грабваш,

косите си оправяш с жест привичен

и гола,  и уплашена побягваш

към своя Свят- отчайващо различен!..

А пясъкът запомнил е най-важните

изпъкнали на тялото ти прелести,

но залеза разтворили оранжеви

вълни, ги грабват и отнасят весели...

И нищо подир тебе не остава...

... Ала в амнезията толкова възможна,

аз и името си може да забравя,

но не и...допира на смуглата ти кожа!...

д-р Коста Качев

Едно време в

Пасифика