Магали`
Магали`
( една моряшка история )
...Тя се казваше Магали` и продаваше любов
в моряшка кръчма на един далечен порт...
...А когато я видях да излиза гола от залезния
океан, повярвах в красивия мит за Богинята
родена от морска пяна...
* * *
Със ритъма напевен на прибоя
вълните се разбиваха в скалите-
разнищваше ме тая ярост твоя
от любовта платена на жените...
А Вятърът разпръснал бе цветята
на залеза оранжеви, защото
застилаше със тях из необята
на нощ едва пристъпваща леглото...
Разкошен лъч от залеза припламна,
разпали Океана и угасна-
облечена във светлината само
ти бе като Желание прекрасна...
Пулсираше със теб и с Океана
една Стихия...Лудостта от нея
тогава теб заля със морска пяна,
а мен и днес- все още ме люлее...
Но в Любовта ти значи да изтръпна
е трябвало, преди да проумея
във нейната възторженост безпътна,
че тръгнеш ли си, аз ще полудея!..
...Вълните се разбиваха на пяна
изпратени от бездната с послание-
на залеза от облаците алени
ръмеше над света: очарование...
А на брега където се събират
стихиите и вятърът почива-
замеряше ни със звезди Всемира
и Вечността приседна закачливо...
...Но дрехите разхвърляни в миг грабваш,
косите си оправяш с жест привичен
и гола, и уплашена побягваш
към своя Свят- отчайващо различен!..
А пясъкът запомнил е най-важните
изпъкнали на тялото ти прелести,
но залеза разтворили оранжеви
вълни, ги грабват и отнасят весели...
И нищо подир тебе не остава...
... Ала в амнезията толкова възможна,
аз и името си може да забравя,
но не и...допира на смуглата ти кожа!...
д-р Коста Качев
Едно време в
Пасифика
© Коста Качев All rights reserved.
