13 апр. 2019 г., 23:36

Магазин на живота

512 0 1

Излизаш за да пазаруваш днес,

ще ходиш в магазина живота.

Какво ли да си купиш ти от там,

че изкушенията хващат ти окото.

 

Отрупаните щандове блестят,

нещата ти предлагат тъй безбройни.

Коли и къщи, накитите от злато,

куп изкушения и нещо ти купуваш.

 

Но има ли на щанда всичко там,

пари щом имаш за да го получиш.

Продават ли се щастие, любов, добра душа,

богат си, ала щандове за тях са пусти

 

Богат да си и милиардер дори,

не всичко можеш ти да пазаруваш.

Че на света го има и това,

което и с пари не се купува!

 

Не можеш да си имаш всичко ти,

за някои неща ще трябва да воюваш.

Но не във бой свиреп и във война,

а трябва сам да си ги нарисуваш.

 

На листа бял чертаеш доброта,

душата твоя светла вече изрисува.

Добра душа ще привлече любов,

и  вече щастието тях дочува

 

От магазина на живота вече взе си и това,

най-важното, което със пари не се купува.

Сега разбра ти истината за света,

и беден да си щастието съществува!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...