3 окт. 2011 г., 19:07

Магазин за дрехи... втора употреба

1.1K 0 15

Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.

Тя - младото момиче доверчиво,
докоснало за пръв път обичта.
А той - мъжът семеен, "справедливо"
приел грехът във своята съдба.

Заведе я във своя магазин... за дрехи,
но втора употреба, за беда.
Да види тя как сто жени, квичейки,
обличат с дрипи зъзнеща душа.

Как грабеха несвястно, безразборно,
купуваха  с охота...  бедността.
А тя стоеше плахо, илюзорно.
Нали на среща бе със любовта.

Когато стоката почти привърши,
блуза ù предложи, сива при това.
И нещо в нея силно се прекърши.
Безлична мишка, сива, се видя...

Подаръкът му не прие... от гордост.
Наясно бе със своята цена.
Палто си тя избра и грейна в радост,
лилавото...  то беше ù мечта.

Тя него щеше да си купи, лично.
Подхождаше ù най  на същността. 
Изглеждаше и царствено, и тежко,
но... дребничка бе нейната снага. 


Излязоха забързани те, двама.
Той с трескав поглед, бързащ към дома.
А тя... притихналата млада дама,
пораснала със педя... полетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...