4 дек. 2008 г., 15:01

Магдалена не плаче

1.3K 0 27

Всичките жени са Магдалени.
И по право раждат се светици.
Не остана име и за мене -
нищо от божествените трици.

Нищо, дето дава се по право,
дето като кръв да аленее.
И като конфекция да става.
Даже като скука да сивее.

Нямаше за мене Магдалена.
Нито ореол, ни щамп, ни нищо.
И наляха в празните ми вени
от единствения огън свише.

Та, когато ме боли - да плача.
Но дори в плача да съм различна.
Сълзи ли? Ами! Какво ли значат?...
Мъката на улеи прилича.

Женската ми слабост е по право.
Стига ми веднъж да съм такава.
Плача ли? Абсурдно! Диря правя -
пътя за към мен да не забравям.

04.12.2008 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво ,браво и очаквам още много
  • "Плача ли? Абсурдно! Диря правя -
    пътя за към мен да не забравям." !!!
    Това става за девиз! (Ще го запомня!)
    Великолепен стих, великолепен!
  • Мъка и откровение! Красиво!
  • Антоан, явно с Магдалените си скаран. А и къде намесваш Бог, той няма вина за твоята некомпетентност!
    Извинявай, Дари!
  • "Диря правя -
    пътя за към мен да не забравям."
    Защото във вените е прелята от огъня свише!
    !!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...