Магдалена не плаче
Всичките жени са Магдалени.
И по право раждат се светици.
Не остана име и за мене -
нищо от божествените трици.
Нищо, дето дава се по право,
дето като кръв да аленее.
И като конфекция да става.
Даже като скука да сивее.
Нямаше за мене Магдалена.
Нито ореол, ни щамп, ни нищо.
И наляха в празните ми вени
от единствения огън свише.
Та, когато ме боли - да плача.
Но дори в плача да съм различна.
Сълзи ли? Ами! Какво ли значат?...
Мъката на улеи прилича.
Женската ми слабост е по право.
Стига ми веднъж да съм такава.
Плача ли? Абсурдно! Диря правя -
пътя за към мен да не забравям.
04.12.2008 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
