2 янв. 2013 г., 18:11

Маги

1.6K 0 1

Плахите стъпки, безпомощен вятър,
някакъв странно възкръснал живот,
блясък познат във очи на мечтател,
дъжд от симптоми - за късна любов,

всъщност ръми, но уви на площада,
бързичко вземат му - с нейния стол,
малкия шанс да превърне в забавен,
трудно променящ се - градски герой.

Ала тъкмо това ще е повод - да каже:
Защо да не седнем във близкия парк,
на пейката втора, отдясно на плажът,
(Там с Маги отдавна градиха олтар)!

И тя ще приеме, ще гледат в реката,
как бързеят носи към нищото - страх,
а Слънце засмяно ще идва от Запад,
след онзи живот пак ще сочи с ръка.

Навярно е споменът, как ли е влязъл,
при все, че разказваш за много жени?
Наивно повярва в най-скромна обява,
без ничия снимка, без името... Спри!

Ти вече ще тръгваш? Почакай! Звъни,
не, в джоба ти лае със глас телефонът.
Обаждаш се? Маги... За Бога! Простих
бил даже на дявол, а пък ти си икона!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...