Плахите стъпки, безпомощен вятър,
някакъв странно възкръснал живот,
блясък познат във очи на мечтател,
дъжд от симптоми - за късна любов,

всъщност ръми, но уви на площада,
бързичко вземат му - с нейния стол,
малкия шанс да превърне в забавен,
трудно променящ се - градски герой.

Ала тъкмо това ще е повод - да каже:
Защо да не седнем във близкия парк,
на пейката втора, отдясно на плажът,
(Там с Маги отдавна градиха олтар)!

И тя ще приеме, ще гледат в реката,
как бързеят носи към нищото - страх,
а Слънце засмяно ще идва от Запад,
след онзи живот пак ще сочи с ръка.

Навярно е споменът, как ли е влязъл,
при все, че разказваш за много жени?
Наивно повярва в най-скромна обява,
без ничия снимка, без името... Спри!

Ти вече ще тръгваш? Почакай! Звъни,
не, в джоба ти лае със глас телефонът.
Обаждаш се? Маги... За Бога! Простих
бил даже на дявол, а пък ти си икона!