Магийно нежно съм обречена,
да те обичам без да жаля,
от себе си дори частица,
и радост в тебе да посея!
И там във кътчето у мене,
във святото пристанище за теб,
най-светлото не ще да избледнее,
дори във нощ, ще бъде ден!
Сред крясъци на делниците сиви,
аз чувам музика от цветове!
В безлични дни от студ стаени,
ще топля с обич твоите ръце! ...