17 июл. 2008 г., 10:22

Магистрална случка

690 0 6
Простете, полицай, това, че
на пешеходната не спрях,
но пих едно незнайно хапче
и все изпадам в плач и смях...

На светофарите кракът ми
изтръпна нещо. Затова
натиснах рязко аз педала
и на червено прелетях...

А знака не видях, че нещо
ми влезе в лявото око...
Притиснахте ме като в клещи
на магистралното платно...

Не ме затваряйте, ви моля.
Поискайте, ще ви платя,
но страх изпитвам от затвори
и там не искам да седя...

Какво? За друго ли ме спряхте?
Това бе хумор, полицай.
Не ми пишете тези актове...
Аз храня куче, то ме лае...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...