17.07.2008 г., 10:22

Магистрална случка

689 0 6
Простете, полицай, това, че
на пешеходната не спрях,
но пих едно незнайно хапче
и все изпадам в плач и смях...

На светофарите кракът ми
изтръпна нещо. Затова
натиснах рязко аз педала
и на червено прелетях...

А знака не видях, че нещо
ми влезе в лявото око...
Притиснахте ме като в клещи
на магистралното платно...

Не ме затваряйте, ви моля.
Поискайте, ще ви платя,
но страх изпитвам от затвори
и там не искам да седя...

Какво? За друго ли ме спряхте?
Това бе хумор, полицай.
Не ми пишете тези актове...
Аз храня куче, то ме лае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...