17 jul 2008, 10:22

Магистрална случка

  Poesía » Otra
688 0 6
Простете, полицай, това, че
на пешеходната не спрях,
но пих едно незнайно хапче
и все изпадам в плач и смях...

На светофарите кракът ми
изтръпна нещо. Затова
натиснах рязко аз педала
и на червено прелетях...

А знака не видях, че нещо
ми влезе в лявото око...
Притиснахте ме като в клещи
на магистралното платно...

Не ме затваряйте, ви моля.
Поискайте, ще ви платя,
но страх изпитвам от затвори
и там не искам да седя...

Какво? За друго ли ме спряхте?
Това бе хумор, полицай.
Не ми пишете тези актове...
Аз храня куче, то ме лае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...