Ти беше моя малка тайна –
единствен мой и блян, и сън,
вълшебна музика, неземна,
долитаща за мен отвън.
Със теб се будех сутрин рано
и те сънувах през нощта.
За теб говорех в рими само
и те целувах през деня.
Магия някаква това е,
която ме изпепели,
неземна е, сърцето знае
от обич силна как боли.
Но времето за мен изтрива
чертите, твоите следи,
душата ми без жал разбива
във опита си да те съхрани.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены