Jan 23, 2023, 7:52 AM  

Магия

  Poetry » Love
668 1 0

      

       Магия

 

Ти беше моя малка тайна –

единствен мой и блян, и сън,

вълшебна музика, неземна,

долитаща за мен отвън.

 

Със теб се будех сутрин рано

и те сънувах през нощта.

За теб говорех в рими само

и те целувах през деня.

 

Магия някаква това е,

която ме изпепели,

неземна е, сърцето знае

от обич силна как боли.

 

Но времето за мен изтрива

чертите, твоите следи,

душата ми без жал разбива

във опита си да те съхрани.

 

            Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...