23.01.2023 г., 7:52  

Магия

661 1 0

      

       Магия

 

Ти беше моя малка тайна –

единствен мой и блян, и сън,

вълшебна музика, неземна,

долитаща за мен отвън.

 

Със теб се будех сутрин рано

и те сънувах през нощта.

За теб говорех в рими само

и те целувах през деня.

 

Магия някаква това е,

която ме изпепели,

неземна е, сърцето знае

от обич силна как боли.

 

Но времето за мен изтрива

чертите, твоите следи,

душата ми без жал разбива

във опита си да те съхрани.

 

            Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....