Ти отново разстилаш по мен с топлина любовта ни

и разпалваш вулкани от нежност във мойте очи.

И с морето от чувства дълбоко, дълбоко в съня ми

ти нахлуваш без милост и заливаш сърцето с мечти.

Аз отново съм мрак – и по твоята кожа изтичам,

недокоснат с дъжда от сълзите на твойто лице,

не усетил в ума си – прекрасния поглед на птиче

да превръща в желания – устните ти от кадифе.

Недокоснати с дъх – и чертите ти в мен се стопяват,

напоили до дъно душата ми - с жива вода

и последните мисли – край теб от любов се предават

на красива магия – наречена просто жена...