Магия - 2
Ти отново разстилаш по мен с топлина любовта ни
и разпалваш вулкани от нежност във мойте очи.
И с морето от чувства дълбоко, дълбоко в съня ми
ти нахлуваш без милост и заливаш сърцето с мечти.
Аз отново съм мрак – и по твоята кожа изтичам,
недокоснат с дъжда от сълзите на твойто лице,
не усетил в ума си – прекрасния поглед на птиче
да превръща в желания – устните ти от кадифе.
Недокоснати с дъх – и чертите ти в мен се стопяват,
напоили до дъно душата ми - с жива вода
и последните мисли – край теб от любов се предават
на красива магия – наречена просто жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
