МАГИЯ ОТ СМИСЪЛ ВЛАДЕЕШ
Потъвам в ухание – пролет,
дочувам и птичата песен.
Бродираш ми бисер с въпроси,
за влюбено слънце на есен.
Поглеждам нагоре и ето –
кристали от късчета синьо
небе… пак оглеждат се в светло
очите, сърцето пулсира…
Плетеш ми от вятър кордели
и кичиш косите в зелено.
Все питаш „сега на къде ли“ –
върхът надалеко белее.
Нанизваш мъниста от облаци,
ту бели, ту черни недели.
Изгубваш ме в дните безòбразни,
магия от смисъл владееш.
© Санвали Все права защищены