Магьосница
Не пих от твоята чаша.
Храната приготвих си сам.
Но нещо направи с мене.
Магия направи ми, знам.
Не може след първата среща
да мисля само за теб.
И подредените някога мисли
да забравят думата "ред".
Не може, щом очите затворя,
в съня ми да идваш и ти.
Не говориш. Само ме галиш
и нежно целуваш спящи очи.
Косите ти руси ми галят лицето.
Гърдите притискаш в моята гръд.
Ръцете ти галят местата, където
всичко е огън. Огън и плът.
Магия направи ми ти...
Магия мечтана, неземна.
След съня не си тръгвай!
Остани моя любов!
Нали довечера отново ще легна...
© Ник Желев Все права защищены