Магьоснико
Магьоснико, къде си? Я ме виж.
Върни ми ден от детските години.
Не ща да ходя в Лондон и Париж,
а искам пак – в гората за малини.
За риба искам, с пръчка във ръка
и кофичка, и блясък във очите.
Магьоснико, върни от младостта
и забърши на старостта сълзите.
Не искам много, искам само ден.
Спомените, другото ми дават.
Аз вярвам в теб, а ти повярвай в мен.
Годините ми нека да внимават...
Не искам да избирам точно кой,
че детските ми дни са всички скъпи.
Един върни ми. Ще съм пак герой
и пак във язовира ще се къпя...
Магията обаче е лъжа
и няма кой магия да ми стори...
Достойно ще си нося възрастта,
а в сънищата с детство ще се гоня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
