/ идеята е от виц /

Съдили старец, съсухрен, немощен,

че изнасилил млада жена.

В час много късен, среднощен,

злината извършил, в близка гора.

Наел адвокатка, млада, наперена.

Чувал за нея, била добър адвокат.

Всяко нещо много лесно печелила.

Успявала и здравия да изкара сакат.

Започнала с жар свойта пледоария.

В залата, като в гроб, тишина.

Алибито на стария лесно докарала.

Накрая протегнала свойта ръка.

Хванала стареца между краката.

И казала: Вижте, господин съдия.

Клонът, който държа в ръката,

е толкова сух... В него няма мая.

Изчервил се старикът и тихо прошепнал:

Момиче, махни тази нежна ръка.

Секунди ако още там я оставиш,

губим делото, за голяма беда...