Лунни лъчи като сребърни копия
пронизват тихата майска нощ.
Гората смълчана – далечна утопия –
на красотата самият вожд.
Заглъхват дълбините
на бурната, непокорна река,
наострят слух щурците
за нашепнатите тайни на наш’та земя.
Настъпва миг на забрава,
изчезват крясъци, вълни.
И ето – една самотна врана
заслушва се... и проронва сълзи.