Небесата къде ли са литнали

С тази песен на дивите гълъби?

Как ръцете си да не простра,

За да хвана  оная  Зора,

Подарила сив пух на тополите?

Няма нужда за мен да се молите.

Първа вест! Ей я - събота вън.

Пие  влага с хобот всеки кълн!

Белотата на сливите ми шепти

Не са малко щастливите!

Ала себе си ти разгадай.

Всяка вейка е  накит от май.

А от здраве разлюшкани къщите

със гергьовска любов се прегръщат  те!

Звездолет ли потегля? – Мотор!

Где ме викаш ти, литнал простор?

Ветроходства, минете бодилите!

Вдъхнал  крехкия полъх босилеков

сред градините цветни поспри.

Стих за честни ръце сътвори.  

Връх далечен пред тебе потрепква.

Речна птица. Чий нов глас отеква?

Тази пъстра

                          Земя  те  люлей!

С този пролетен   призив:  - Живей!