Май трябва да повярвам
Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта
накъсаните избелели джинси,
несресана да тръгна под дъжда
като надрусано щастливо хипи.
И ако ме срещне гърбава зора,
на старата китара да засвиря -
под къдрите на тихата гора
и тъжната мечта да се усмихне.
И в светлото сърце на любовта,
косите си по теб да разпилея.
Май трябва да повярвам, че летя,
май трябва да повярвам, че живея...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
