Май трябва да повярвам
Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта
накъсаните избелели джинси,
несресана да тръгна под дъжда
като надрусано щастливо хипи.
И ако ме срещне гърбава зора,
на старата китара да засвиря -
под къдрите на тихата гора
и тъжната мечта да се усмихне.
И в светлото сърце на любовта,
косите си по теб да разпилея.
Май трябва да повярвам, че летя,
май трябва да повярвам, че живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
