МАЙЧИН БЛАГОСЛОВ
Очите ти, по-сини от надежда,
искрят от нежност в тъжния ми ден.
Аз в мислите ти слънчеви се вглеждам.
Дано животът ти е окрилен!
Не полетя хвърчилото с мечтите,
не го догони бащин благослов.
Избърсала сълзите, не попита
къде те чака твоят принц с любов.
Съдбата отброи като скъперник
забързаните тридесет лета.
И слънце ти даряваше, и сенки.
А аз венец наричам и плета:
Това цветче е - радост да ти носи,
усмихната душата да лети!
А другото - на всичките въпроси
свой отговор и път да имаш ти!
И винаги доброто да те води,
през нивата на трудния ти ден!
Живота си със обич да пребродиш!
А нея, дъще, ти вземи от мен.
Днес е родена дъщеря ми Поля.
Искам с това стихотворение да ù пожелая
цялото щастие на земята и едно море от любов!
© Мария Панайотова Все права защищены