Майчин благослов
Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази!
Само добро по пътя да те стига.
По пътищата земни и измамни
носи завѐта на Света̀та книга!
Познавам те… Душата ти ранима е -
току разпъпил цвят напролет.
Ти даденото не мерѝ с аршина -
безмерно щедри са житейските сезони!
Дните не отмервай с притежания!
На грешните със алчна паст го остави.
Живей с любов и състрадание.
Далеч не всичко е пари!
Върви уверено, назад не се обръщай.
Назад живота вече си го вкусила.
Вчера отдавна е минало свършено,
най-ценното отдавна си научила!
Години минаха. Все по-често се завръщаш.
Тъгуваш…Виждам от небесния си връх.
Благословена нека да си дъще!
Върви, закрилям те по земния ти път!“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
