Майчин благослов
Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази!
Само добро по пътя да те стига.
По пътищата земни и измамни
носи завѐта на Света̀та книга!
Познавам те… Душата ти ранима е -
току разпъпил цвят напролет.
Ти даденото не мерѝ с аршина -
безмерно щедри са житейските сезони!
Дните не отмервай с притежания!
На грешните със алчна паст го остави.
Живей с любов и състрадание.
Далеч не всичко е пари!
Върви уверено, назад не се обръщай.
Назад живота вече си го вкусила.
Вчера отдавна е минало свършено,
най-ценното отдавна си научила!
Години минаха. Все по-често се завръщаш.
Тъгуваш…Виждам от небесния си връх.
Благословена нека да си дъще!
Върви, закрилям те по земния ти път!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
