Посвещавам тези редове на всички наши майки!

".................

В такива дни аз, плахото селяче,

поисках за гимназия пари..."

(Писмо до мама, Е. Димитров)

Останахме в света сами

да се борим, мамо, аз и ти.

Звезда си ти една в небето,

но по работа отлиташ надалеко!

Умората погълна те от рано

и бръчки ясни по лицето ти остави,

болки и неволи - с усмивка бориш,

желязната ти воля - всяка рана затвори!

-------------------------------

МАМО, ти ли си, мамо? -

или отново сън е било.

Връщаш се от работа тъй рано? -

или към друга тръгваш бавно.

Спри се, мамо, недей излиза,

остани, при мене, мамо, се върни!

Чакам те да ме завиеш, чакам

поредна вечер, дано да те дочакам!

Не можах! Отново вратата се затвори,

след нея само вятърът тихо ми говори:

"Поспи, дете, ще се върне във зори,

целувка нежна на теб ще подари!"

Защо ми е целувка за подарък,

искам образа светъл, ярък,

да я виждам всеки миг наяве,

а не навеки сън да си остане!

--------------------------

"На заранта прегърбена и жалка

с отрязани коси, подпухнали очи,

прегърна ме и каза: Припечелих малко,

вземи, вземи парите, сине, и учи!"

(Писмо до мама, Е. Димитров)