Майчина тъга
Eдна сълза блести в твоите очи,
една мъка тежи на твоите плещи!
Една душа остави те и днес, Родино,
една душа, борила се за свобода!
Защо ли, майко мила,
защо ли плачеш ти и днес?
Син един загуби във нощта,
един да беше, една бедна душа!
Но не е, не е той един.
Колко твои деца отиват си с нощта?
Колко хора борят се за свобода?
Колко хора остават в историята ти за вечни времена?
Тези хора давали за теб са всичко свято,
в мрачен ден един всичко оставяли са те.
И тръгнали са в битка непрогледна -
за тебе мило, благо давали са днес!
Помни ги, както ние помним ги сега,
Помни ги, те са те спасили,
Спасили са и теб и твоите деца!
Оправдали падналите в битката за свобода!
© Ивана Петкова Все права защищены