Майчино чувство
В мъглата сутрешна, когато
не виждам как денят изгрява,
аз бях в сърцето ти богато
с любов, което ме дарява.
Денят ми станеше ли черен,
подслон в душата ти намирах.
Във погледа ти чист и верен
аз моята любов изпирах.
Когато в нощи полудели
ме свиваха болежки дневни,
ти в празничните ни недели
ме пазеше от думи гневни.
Каква е в тебе тази сила
и да ме гледаш, като бебе?
Любов ли е това бе, мила,
или майчиното чувство в тебе?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
