20 нояб. 2022 г., 17:08

Майчино откровение

469 0 0

Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.

През градина преминаха бързо и последва познатият чин.
С мен Валери остана си свързан. Той растеше достоен. Раним,
Николай се отдръпна полека и прописа на белия лист.
Той плетеше словесна пътека и твореше по залез златист.

Времената летяха в душата. Днес децата са вече мъже.
Те си имат жени на сърцата, а и всеки си има дете.
Николай се изучи, замина за чужбина, която не спи.
Той си идва веднъж на година, но редовно ми праща... Пари...

Две дечица Валери отгледа. Той се труди неспирно за тях.
Той надмогва съдбата си бледа и по пътя си пее: „Живях!“.
Николай и Валери успяха да запазят сърце и душа,
но се питам: нима не разбраха, че ги чакам сама през нощта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...