20.11.2022 г., 17:08

Майчино откровение

467 0 0

Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.

През градина преминаха бързо и последва познатият чин.
С мен Валери остана си свързан. Той растеше достоен. Раним,
Николай се отдръпна полека и прописа на белия лист.
Той плетеше словесна пътека и твореше по залез златист.

Времената летяха в душата. Днес децата са вече мъже.
Те си имат жени на сърцата, а и всеки си има дете.
Николай се изучи, замина за чужбина, която не спи.
Той си идва веднъж на година, но редовно ми праща... Пари...

Две дечица Валери отгледа. Той се труди неспирно за тях.
Той надмогва съдбата си бледа и по пътя си пее: „Живях!“.
Николай и Валери успяха да запазят сърце и душа,
но се питам: нима не разбраха, че ги чакам сама през нощта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...