24 июл. 2009 г., 00:55

Майчино - последно 

  Поэзия
688 0 13

На моето слънчице...

 

Събудих се, сън  чуден сънувах -

погали ме нежна, детска ръка,

погледна ме с поглед, пак светнал по детски...

Синът ми пораснал, а аз не разбрах.

Отминаха дните, a аз все  мечтаех ,

че вечно ще бъде до мен, ще играем игра

и сълзи  ще се  стичат пак по  бузите нежно -

след поредните рани  на  ударените колена.

Колко много ми липсва онази усмивка,

която даряваше във всеки момент,

когато кажеше "мамо, и аз  те обичкам"

и заспиваше кротичко, сгушен до  мен.

Отминаха дните, ти вече порасна,

препусна в живота, като в прекрасна игра.

Сега е различно, но ти пак си на мама

детето   с  голямата, светла  мечта.

 

 

 

 

 

 

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??