Майчино - последно
На моето слънчице...
Събудих се, сън чуден сънувах -
погали ме нежна, детска ръка,
погледна ме с поглед, пак светнал по детски...
Синът ми пораснал, а аз не разбрах.
Отминаха дните, a аз все мечтаех ,
че вечно ще бъде до мен, ще играем игра
и сълзи ще се стичат пак по бузите нежно -
след поредните рани на ударените колена.
Колко много ми липсва онази усмивка,
която даряваше във всеки момент,
когато кажеше "мамо, и аз те обичкам"
и заспиваше кротичко, сгушен до мен.
Отминаха дните, ти вече порасна,
препусна в живота, като в прекрасна игра.
Сега е различно, но ти пак си на мама
детето с голямата, светла мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Асенова Всички права запазени
