18 дек. 2020 г., 07:52

Майка

457 0 0

Гледала майка своите деца
Гледала с мъка, живяла сама
годините минали бащата дошъл
но вече не бил пак същия баща

 

раснал синът им затворен и плах
не искал да бъде и той като тях...
страдал с години за бащинско рамо
и започнал да трупа гняв към баща му

 

натрупаната болка умело прикривал
но нощем с камък в сърцето заспивал
желанието в него и той да бъде баща
рязко умряло, не искал това

 

да се повтаря с неговите деца...
знае какво е да живееш в жарта
да живееш в семейство без топлота
по-добре е просто да нямаш деца

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...