Гледала майка своите деца
Гледала с мъка, живяла сама
годините минали бащата дошъл
но вече не бил пак същия баща

раснал синът им затворен и плах
не искал да бъде и той като тях...
страдал с години за бащинско рамо
и започнал да трупа гняв към баща му

натрупаната болка умело прикривал
но нощем с камък в сърцето заспивал
желанието в него и той да бъде баща
рязко умряло, не искал това

да се повтаря с неговите деца...
знае какво е да живееш в жарта
да живееш в семейство без топлота
по-добре е просто да нямаш деца