7 дек. 2023 г., 18:24

Майка /на моя син/

549 0 0

Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.

И като всяка земна майка -
в очите, в косите и нослето
тя вижда образ скъп, познат до болка
и с трепет и любов сина прегръща.

И всички грижи и проблеми са забравени,
и всяка мисъл, всеки удар на сърцето
на своя бог - тъй малък и така велик за нея
във жертва искрена и предана отдава..

И сякаш слънцето изгрява във очите й,
а песни птичи устните и милват,
приспивно нежни приказки разказват
и кротък като агънце синът заспива.

За всяка майка - нейното дете е гений,
за всяка майка - нейният агнец е лъв,
но всички майки са еднакви в обичта,
в страданието, в радостта и самотата.

Когато косите се посипят със праха на времето
и тежестта плещите приведе в тояжката -
съзнават те, че в пепел са превърнати сърцата им
изгаряни от грижи, мъки и безсънни нощи:
цената на радостта да бъдеш майка..

П.С. Стихотоворението е написано на 1 април 1978 г. в 10.00ч.
/три дни след раждането на сина ми/
Написано е на един дъх и не е преработвано.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...