7 дек. 2023 г., 18:24

Майка /на моя син/

546 0 0

Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.

И като всяка земна майка -
в очите, в косите и нослето
тя вижда образ скъп, познат до болка
и с трепет и любов сина прегръща.

И всички грижи и проблеми са забравени,
и всяка мисъл, всеки удар на сърцето
на своя бог - тъй малък и така велик за нея
във жертва искрена и предана отдава..

И сякаш слънцето изгрява във очите й,
а песни птичи устните и милват,
приспивно нежни приказки разказват
и кротък като агънце синът заспива.

За всяка майка - нейното дете е гений,
за всяка майка - нейният агнец е лъв,
но всички майки са еднакви в обичта,
в страданието, в радостта и самотата.

Когато косите се посипят със праха на времето
и тежестта плещите приведе в тояжката -
съзнават те, че в пепел са превърнати сърцата им
изгаряни от грижи, мъки и безсънни нощи:
цената на радостта да бъдеш майка..

П.С. Стихотоворението е написано на 1 април 1978 г. в 10.00ч.
/три дни след раждането на сина ми/
Написано е на един дъх и не е преработвано.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...