Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.

И като всяка земна майка -
в очите, в косите и нослето
тя вижда образ скъп, познат до болка
и с трепет и любов сина прегръща.

И всички грижи и проблеми са забравени,
и всяка мисъл, всеки удар на сърцето
на своя бог - тъй малък и така велик за нея
във жертва искрена и предана отдава..

И сякаш слънцето изгрява във очите й,
а песни птичи устните и милват,
приспивно нежни приказки разказват
и кротък като агънце синът заспива.

За всяка майка - нейното дете е гений,
за всяка майка - нейният агнец е лъв,
но всички майки са еднакви в обичта,
в страданието, в радостта и самотата.

Когато косите се посипят със праха на времето
и тежестта плещите приведе в тояжката -
съзнават те, че в пепел са превърнати сърцата им
изгаряни от грижи, мъки и безсънни нощи:
цената на радостта да бъдеш майка..

П.С. Стихотоворението е написано на 1 април 1978 г. в 10.00ч.
/три дни след раждането на сина ми/
Написано е на един дъх и не е преработвано.