Като орлица над гнездо крила разперила
майка-грижа над креватчето се свежда...
и очите ѝ са пълни със звезди - галактики
в своя ангел - син се взира със надежда.
И като всяка земна майка -
в очите, в косите и нослето
тя вижда образ скъп, познат до болка
и с трепет и любов сина прегръща.
И всички грижи и проблеми са забравени,
и всяка мисъл, всеки удар на сърцето
на своя бог - тъй малък и така велик за нея
във жертва искрена и предана отдава.. ...