Майките на поетите
Майките на поетите
Поетите, те също имат майки,
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война,
да освободят България от тиранията.
С майчина обич и с високо вдигната глава,
изпращали ги със здравец и гордост една.
Те надявали се да се върнат техните чеда,
в роден дом при мили майка и баща.
А ако загинат поетите в бой за свобода,
ще се гордеят със синовете си, герои на рода.
Загинали за свободата на родна България
поетите оставят на света своите слова.
Да ги четат хората и не забравят родината,
че имало ги е и са оставили след себе си следа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
