Майките на поетите

Поетите, те също имат майки,

в къщи ги очакват късно вечерта.

Те силни жени са, не се вайкат,

на лицето им има и усмивки и тъга.

Те пращали са синовете си на война,

да освободят България от тиранията.

С майчина обич и с високо вдигната глава,

изпращали ги със здравец и гордост една.

Те надявали се да се върнат техните чеда,

в роден дом при мили майка и баща.

А ако загинат поетите в бой за свобода,

ще се гордеят със синовете си, герои на рода.

Загинали за свободата на родна България

поетите оставят на света своите слова.

Да ги четат хората и не забравят родината,

че имало ги е и са оставили след себе си следа!