Ти, майко, беше моята опора.
Кажи без тебе да живея, как?
Безмилостно смъртта за теб разтвори
прегръдка, ала чувствам твоя знак.
И никога не ще да те забравя,
със всеки дъх до мене си била.
Не мога миналото да поправя
и никога не ще да си простя.
Над мене беше истинска орлица,
заслужих ли те? Толкова боли!
Завинаги за мен оставаш жрица,
орисала със обич мойте дни!
© Данаил Таков Все права защищены