Ти, майко, беше моята опора.
Кажи без тебе да живея, как?
Безмилостно смъртта за теб разтвори
прегръдка, ала чувствам твоя знак.
И никога не ще да те забравя,
със всеки дъх до мене си била.
Не мога миналото да поправя
и никога не ще да си простя.
Над мене беше истинска орлица,
заслужих ли те? Толкова боли!
Завинаги за мен оставаш жрица,
орисала със обич мойте дни!
© Данаил Таков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сърцето диктуваше!